Беше краят на юни 2006 година. Една вечер, когато трябваше вече да се подготвям за леглото, един мой приятел от църквата ми се обади по телефона: „Чете ли днешния в-к „Марица“? Разбра ли какво пише за нашата църква?“ И тъй като не знаех нищо по въпроса, той дойде моментално, за да ми донесе въпросния вестник. В него имаше една малка дописка под заглавие: „Гонят евангелисти от читалище“. Така разбрах, че ръководството на Народно читалище „Христо Ботев“ е нарушило Закона за читалищата, като ни позволява да ползваме техния салон за богослуженията на църквата ни. Разбрах още, че тога
вашният кмет на гр. Пловдив (който по това време беше в отпуск) наредил читалищното ръководство да прекрати договора си с нас, което на практика означава църквата ни да остане на улицата.
Обаче шест месеца преди това след посрещането на Новата 2006 година стихът, който изтеглихме за църквата ни беше:
„Нито едно оръжие, скроено против теб, няма да успее; и ще победиш всеки език, който би се повдигнал против теб в съд. Това е наследството на слугите Господни и правдата им е от Мен, казва Господ.“ (Исая 54:17)
Когато в късната юнска вечер прочетох дописката от в-к „Марица“, получих вътрешна увереност от Бога: Ето, за това става въпрос. „Нито едно оръжие, скроено против теб, няма да успее…“
Разбира се, ние предприехме всички необходими действия от наша страна. Уведомих църквата и започнахме пост и усилена молитва. Съветвахме се с юристи. Бяхме готови да обжалваме в съда евентуалната кметска разпоредба. Обаче не се наложи да стигнем дотам. Днес – 3 години по-късно, ние продължаваме да наемаме почасово същата обществена зала за нашите църковни нужди.
Непосредствено след като посрещнахме Новата 2009 година отново изтеглихме за църквата същия библейски стих: „Нито едно оръжие, скроено против теб, няма да успее…“ (Исая 54:17). Като че ли още в този момент имах усещането, че отново ще има проблеми и че отново Бог ни предупреждава, че ще бъде на наша страна.
Този път не се налож
и да чакаме до средата на годината. Още в края на м. април пловдивската кабелна телевизия „Евроком“ излъчи репортаж от репортера на „Евроком“ г-н Иван Кърчев със същото съдържание – читалищното настоятелство нарушава Закона за читалищата, като отдава под наем зала за богослужения на евангелска църква. Подобна информация беше публикувана и в Интернет с автор Хари Нигохосян.
Последва и второ предаване по „Евроком“ през май – този път с участието на зам.-кмета Г. Шопов. Но не беше само това… Бях поканен на разговор по въпроса от служител на ДАНС. След това Районна прокуратура – гр. Пловдив образува прокурорска проверка по случай поради подадения сигнал от г-н Иван Кърчев. Следовател от 1 РПУ разговаря няколко пъти с председателя на читалището. Наложи се и аз да дам писмено обяснение по този въпрос.
Чак миналата седмица – в началото на м. септември, получихме информацията, че прокурорската проверка е прекратена със заключение, че липсва нарушаване на законите на страната ни.
Благодаря на Бога! Отново преживяхме силата на Неговите думи: „Нито едно оръжие, скроено против теб, няма да успее…“
По-долу помествам моето изложение до Районна прокуратура – гр. Пловдив, без приложените към него документи.
О Б Я С Н Е Н И Е
на пастор Иван Димов Врачев,
Председател на ръководството
на Евангелска петдесятна църква „Света Троица“ – гр. Пловдив
На 29 април т.г. телевизия „Евроком Пловдив“ излъчи един репортаж на репортера Иван Кърчев, в който по непочтен начин беше замесено името на нашата църква във връзка с това, че ползваме залата на НЧ „Христо Ботев“ за нашите църковни богослужения. По този повод на 21 май т.г. същата телевизия излъчи и едно предаване на живо с участието на зам.-кмета по Образование и наука, култура и туризъм г-н Георги Шопов.
На 25 април т.г. пловдивският новинарски сайт Пловдив Медия публикува материал с подобно съдържание от Хари Нигохосян под заглавие „Евангелисти ползват най-голямото читалище като свой храм“
ВЪВ ВРЪЗКА С ТОВА ЗАЯВЯВАМ СЛЕДНОТО:
1. Представяне на Евангелска петдесятна църква „Света Троица“ – гр. Пловдив
Евангелската Петдесятна църква – гр. Пловдив съществува от 20-те години на миналия век. ЕПЦ „Света Троица“ е една от църквите, които са наследници на старата Евангелска Петдесятна църква в града ни и беше основана през есента на 1997 г. като местно поделение на Съюза на Евангелските петдесятни църкви в България, който е най-голямото протестантско вероизповедание у нас. Църквата ни е регистрирана в Пловдивски окръжен съд и в Община Пловдив съгласно Закона за вероизповеданията.
Съюзът на Евангелските Петдесятни църкви в България (СЕПЦ) е член и съучредител на Българския Евангелски алианс, регистриран под името Обединени Евангелски църкви (ОЕЦ), който обединява основните и утвърдени у нас протестантски вероизповедания. От своя страна пък ОЕЦ е член на Европейския и Световния Евангелски алианси, които обединяват всички основни и исторически утвърдени протестантски вероизповедания в Европа и в света.
СЕПЦ е част от най-голямото световно петдесятно движение Асамблеи на Бога (World Pentecostal Assemblies of God Fellowship). От друга страна, СЕПЦ е член на Европейското Петдесятно общение (Pentecostal European Fellowship) и на Световната Петдесятна конференция (World Pentecostal Conference), обединяващи основните национални петдесятни движения в Европа и в света.
Така СЕПЦ и в частност църквата ни от една страна се явява част от световното петдесятно движение, а от друга страна – част от световното протестантство, което е второто по големина движение в християнския свят след Римокатолическата църква.
ЕПЦ „Света Троица“ – гр. Пловдив като част от световното протестантство приема Никео-Цариградския символ на вярата и всички основни християнски доктрини, които се изповядват от Римокатолическата, Източноправославните и от Протестантските църкви. Ние приемаме Библията – Свещеното Писание на Стария и Новия Завет – за най-висш авторитет и единствена основа на нашата вяра и християнски живот. Затова ние нямаме нищо общо с каквито и да е религиозни култове или секти и не желаем да бъдем приравнявани с тях, каквато е тенденцията напоследък.
Ние възпитаваме вярващите в християнските ценности и добродетели, от които в настоящото време обществото ни толкова много се нуждае. Обръщаме изключително голямо внимание върху човешките взаимоотношения, работим за изграждането на здрави семейства и силно наблягаме на отговорността на родителите за възпитаването на децата им. Ние вярваме, че всеки християнин трябва да води честен и почтен живот. Възпитаваме вярващите в почтеност – в семейството, в обществото, в училището, на работното място, в бизнеса. Ние поучаваме вярващите в любов и грижа към ближния, държим много на християнската взаимопомощ. Затова благотворителността е присъща на протестантските църкви. Нашата сила е в доброволния труд, който вярващите са готови да отдават в помощ на нуждаещите се. Църквата ни пряко или в сътрудничество с други неправителствени организации години наред се грижи и подпомага деца от различни домове за деца, лишени от родителски грижи (вярващи от църквата ни са включени като доброволци в различни социални проекти в града ни, в околностите, в гр. София и в Северна България). Липсата на сграда за нашата дейност ни пречи да реализираме и други социални проекти, каквито се извършват в сродни евангелски църкви, като например социална кухня, детска градина и др.
2. Защо ползваме обществена зала под наем за нашите богослужения?
Както е нормално за всяка църква – независимо дали православна, католическа или протестантска, и ние усилено търсим терен за строителство на молитвен дом. Поради тази причина от една страна ние следим пазара за недвижими имоти в града и проучваме различни оферти. От друга страна сме отправили молба още през 2000 година за закупуване на общински терен за тази цел в ЖР „Тракия“. Тази молба е подновявана от наша страна многократно и неведнъж нейното разглеждане е достигало до постоянните комисии на Общински съвет. През м. юни 2008 г. този въпрос даже беше включен в дневния ред на едно от заседанията на ОбС, но тогава беше внесена и подписка от над 700 жители на околните блокове, които изразяват несъгласието си за строеж на храм на „евангелистка секта“.
Това е причината, поради която до ден днешен ние търсим зали под наем за различните ни дейности. Първоначално (1998 – 2003 г.) ние ползвахме под наем зала 17 на Синдикалния дом на културата „Стефан Кираджиев“ с изричното разрешение на тогавашния зам.-кмет г-н Бадев.
През 2003 г. отправихме молба и се договорихме с ръководството на НЧ „Христо Ботев“ за почасово ползване на залата на читалището от наша страна в извън работно време срещу заплащане на режийни разходи (разходи за въглища, електричество и др.). След това ние уведомихме и получихме потвърждение от зам.-кмета г-н Видев.
Освен залата на НЧ „Христо Ботев“ ние наемаме и други зали за различните ни дейности – както конферентни зали в пловдивски хотели, така и помещения на други евангелски църкви.
3. Юридическата страна на въпроса
Обвиненията на репортерите Иван Кърчев и Хари Нигохосян са, че наемането от наша страна на залата на НЧ „Христо Ботев“ е закононарушение, че сме превърнали салона на читалището в „свой незаконен храм“. Техните обвинения са, че нарушаваме чл. 3 от Закона за читалищата, съгласно който в читалищата не можело да се извършват „допълнителни дейности, включително и от религиозни секти, противоречащи на добрите нрави“.
Първо: Евангелските църкви можем да се събираме и да провеждаме своите богослужения навсякъде, където е разрешено от закона. Ние нямаме някакви канонични изисквания към местата за нашите събирания, нито пък се нуждаем от специално осветени за целта сгради. Затова практиката на много протестантски църкви в страната е да наемат обществени зали за своите нужди.
Второ: Като граждани на Република България ние, изповядващите евангелската християнска вяра, имаме право на своите събирания съгласно чл. 43 ал. 1 и 3 от Конституцията, които гласят:
Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.
(3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.
Трето: Законът за вероизповеданията също регламентира това наше право в чл. 12:
Чл. 12. (1) Вероизповеданията могат да откриват за своите нужди обредни, молитвени или богослужебни домове за публични религиозни обреди и служби в собствена или в наета от религиозната институция или местно поделение сграда или нейно помещение. Сгради на вероизповеданията се изграждат при спазване на Закона за устройство на територията и съответните подзаконови актове, като се отчита своеобразната религиозна символика в архитектурното оформление.
(2) Вероизповеданията могат да организират публична дейност и извън молитвените си домове.
Четвърто: Преките обвинения на гореспоменатите репортери е за нарушаване на чл. 3 от Закона за читалищата. Въпросният текст от Закона за читалищата, приет през 1996 година гласи:
Чл. 3 (2) За постигане на целта по ал. 1 читалищата извършват основни дейности, като:
…
6. извършване и на допълнителни дейности, подпомагащи изпълнението на основните им функции, с изключение на използването на читалищните сгради за клубове с политически цели, за обсебването им от религиозни секти и други дейности, противоречащи на добрите нрави, националното самосъзнание и традиции. (Курсивът е мой.)
Обаче църквата ни не е нито секта, нито е обсебила читалището, нито с дейността си противоречи на добрите нрави, националното самосъзнание и традиции. В тази връзка заявявам следното:
(1) Всеки юрист може да удостовери, че понятието „секта“ е теологическо, а не юридическо. И ако някои крайни симпатизанти на източното православие наричат евангелските църкви секти, то в европейските страни с утвърдена демокрация (към които ни се иска и ние да се причислим) точно православната църква би могла да се счита за секта. Обаче в никоя демократична европейски или северноамериканска държава това не е така, защото толерантността и правото на съвестта и изповеданието са основни ценности на цивилизацията, към която се стремим. В противовес на това нека да припомня, че висш наш православен духовник официално по ефира на наша национална телевизия нарече покойния Папа Йоан Павел ІІ „еретик“. Този факт е един от многото, които ясно показват нивото на толерантност в нашето общество. А това от своя страна показва и социалния контекст, в който у нас се използва понятието „секта“.
(2) Дирекция „Вероизповедания“ към МС е този орган на изпълнителната власт, който може компетентно да се произнесе по въпросите за вероизповеданията и църквите в България. Към настоящото си обяснение като Приложение 4 прилагам фотокопие на писмо от Дирекция „Вероизповедания“ по повод статия във в-к „24 часа“ под заглавие „Скандална секта се завръща“. Цитирам част от писмото: „Считаме, че е недопустимо религиозни общности, които спазват законите на страната и с многогодишната си дейност са доказали своята полза за обществото, да бъдат квалифицирани като секти“.
(3) На 26 май т.г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за народните читалища. Ето как е изменен въпросният текст от стария закон:
Чл. 3 (4) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Народните читалища нямат право да предоставят собствено или ползвано от тях имущество възмездно или безвъзмездно:
2. за дейност на нерегистрирани по Закона за вероизповеданията религиозни общности и юридически лица с нестопанска цел на такива общности;
А ЕПЦ „Света Троица“ – гр. Пловдив е регистрирана по Закона за вероизповеданията, както е видно от Приложение 1.
(4) Ползването на читалищни зали за нуждите на евангелски църкви е разпространена практика на много места в страната ни. Например само в София аз зная най-малко три такива примера:
- Християнски център „София“ ползва под наем залата на читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ в р-н Красна поляна, бул. Възкресение 64.
- Християнска църква „Сион“ – гр. София ползва под наем залата на кино „Влайкова“ в читалище „Антон Страшимиров“, ул. Цар Иван Асен ІІ 11.
- Евангелска петдесятна църква „Божий Мир“ – гр. София ползва под наем голямата зала на читалище „Средец“, ул. Цар Борис ІІІ 17, докато в същото време другата зала на същото читалище се ползва от православно църковно общество към алтернативния синод.
В страната ни има още много примери, в които евангелски църкви ползват залите на местните читалища. Да считаме ли, че всички тези случаи са нарушения на закона?
И накрая, от всичко изложено дотук е видно, че подобни медийни публикации, не само че нямат никаква юридическа основа, но съдействат за създаване на нетърпимост на религиозна основа в нашето общество – а това вече е престъпление и е изключително опасно за обществото.
На 22 юни т.г. (понеделник) бях поканен от г-н Воскресенски – председател на читалищното настоятелство, който ми прочете своето обяснение във връзка с извършваната проверка. Аз се съгласявам напълно с неговото изложение. Определено считам, че той е направил изключително много за ремонтирането и поддържането на читалищната сграда, която през 2003 година, когато започнахме да я ползваме, беше в окаяно състояние. В момента НЧ „Христо Ботев“ е може би най-активното читалище в града ни, а зрителната зала се оказва единствената голяма обществена зала в града ни, която се отопля през зимата и позволява целогодишно да се провеждат множество различни културни мероприятия.
24 юни 2009 г. С уважение
гр. Пловдив (п-р Иван Врачев)
